Българска сърдечна и съдова асоциация

Author Archives

Средиземноморскта диета намалява прогресията на атеросклероза в проучването PREDIMED

November 6, 2013 by admin in Новини

Средиземноморскта диета намалява прогресията на атеросклероза в проучването PREDIMED
 

Според проучването PREDIMED строгото спазване на Средиземноморската диета (СД) води до забавяне на прогресията на каротидните плаки. Трябва да се отбележи, че изследователите откриват намаляване на прогресията на плаките в рамото на СД, включващо добавянето на ядки и липса на такава промяна в интервенционалното рамо, което включва добавянето на повече пресован зехтин.

Според д-р Aleix Sala-Vila от института за биомедицински изследвания August Pi Sunyer в Барселона, Испания, на Европейския Конгрес по Атеросклероза 2013 г., заяви, че тази разлика  може просто да е резултат от органичения размер на извадката.

Както беше съобщено преди от главния изследовател, PREDIMED е голямо рандомизирано проучване за първична профилактика, включващо 7447 души с нисък сърдечно-съдов риск (но не и с ИБС) с контролна група – оставени на диета (включително препоръки за редукция на дневния прием на мазнини) или СД с добавяне на повече пресован зехтин или комбинация от различни видове ядки (орехи, бадеми и лешници). След 4.8 години, рискът за големи сърдечно-съдови събития (МИ, инсулт, смърт поради други сърдечно-съдови причини) е редуциран с 30% в групата на комбинираната СД в сравнение с групата, които са оставени на обикновена диета. В рамото на СД, които приемат допълнително количество пресован зехтин показват 30% редукция на големите сърдечно-съдови събития, за разлика от тези приемащи допълнително ядки, при които редукцията е с 28%.

В последните анализи, Sala-Vila и сътрудници, наблюдават обемът на плаките, както и средния и максимален размер на дебелината на интимата на вътрешната каротидна артерия (ICA-IMT).

НАЧИН НА ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА ПЛАКИТЕ

61 пациента от контролната група, 57 от пациентите на СД с добавка на зехтин и 46 от тези на СД с допълнителен прием на ядки, са подложени на ултразвуково изследване в начолото и минимум 2 години по-късно.

Изследователите установяват сигнификантна редукция на каротидните плаки в групата на комбинирана СД и в групата на СД с добавка на ядки, но не и в групата на СД с добавка на зехтин. Подобна тенденция е установена и по тоношение на средния и максимален размер на ICA-IMT.

Измерване

Контрола

СД+зехтин

СД+ядки

Комбинирана СД

 

+0.137

+0.0044

-0.086

-0.013

Мах. обем на плаката

ICA-IMT среден

+0.049

-0.006

-0.076

-0.037

ICA-IMT максимален

+0.177

+0.032

-0.023

+0.008

 

Sala-Vila обясни едни от недостатъците на ултразвуковата сонография за проследяване на прогресията на атеросклеротичните плаки. Той също така, в началото и вкрая на презентацията си, показа примери, при които ширината и очевидно, и състава на плаката се променя с течение на времето.

„Може да се каже, че се наблюдава намаляване на обема на плаките. Но ако погледнете тук (на основната снимка) може да видите една сенчеста зона, която е резултат на наличието на липидно ядро и с течение на времето тази сянка избледнява – това означава, че липидите намиращи се там намаляват и се замествят с повече калций, което определя по-голямата стабилност на плаката.”

Накрая Sala-Vila  заключва, че определянето на дебелината на ICA-IMT може до някъде да покаже кардиопротективния ефект постигнат с този вид храна, коята е хакарктерна за Средиземноморската диета.

Дискутирайки настъпилите промени, д-р Emilio Ros от Института за биомедицински проучвания August Pi Sunyer, се съгласи с това, че промяната в ICA-IMT несъмнено показва прогресията на плаките от такива на богати на липиди на такива с повече фиброза, но са необходими и допълнителни изледвания и потвърждения с ЯМР.

Също така отбеляза, че установените промени са вероятно значими.

Ros заяви: „Атеросклерозата е постоянно напредващ процес, както може и да се види в контролната група. Що се отнася до дебелината на вътрешната интима медия тази прогресия е с около 0.02 мм на година. Това което може да се каже е, че е налице прогресия на плаките в контролната група, забавена прогресия в групата приемаща зехтин и е налице лека регресия в групата приемащи конбинация от ядки.”

Предсърдното мъждене е свързано с по-ранно и бързо понижаване на когнитивните функции

November 6, 2013 by admin in Новини

Предсърдното мъждене е свързано с по-ранно и бързо понижаване на когнитивните функции
Ново проучване показа, че пациентите с предсърдно мъждене (ПМ) развиват когнитивни нарушения и деменция по-бързо отколокото пациентите без ПМ, независими от наличието на преживян инсулт.

Проследени за 7 годишен период от време, се установява, че средния коефициент, оценяващ менталното състояние (3MSE, Modified Mini-Mental State Examination), се понижава по-бързо при тези пациенти, при които е налице ПМ, в сравнено при тези без такова заболяване. Все още не е известен точния механизъм обясняващ връзката на ПМ с по-бързото понижаване на когнитивната функция. Различни изследвователи предполагат, че това може да е свързано с наличието на субклинични емболични инфаркти или мозъчна хипоперфузия.

Изследователите, начело с д-р Evan L Thacker от университета в Алабама, Бирмингам, обобощават: „Необходими са допълнителни изследвания, които да покажат как би могло да се предпази снижаването на когнитивна функция при хора с ПМ.”

Откритията са публикувани на 5 юли 2013 г. в списание Неврология.

CARDIOVASCULAR HEALTH STUDY

Налице са нови доказателства за връзката между ПМ и когнитивните проблеми. В post-hoc анализ на проучванията ONTARGET и TRANSCEND се установява връзката между ПМ и снижените когнитивни и функционални нарушения при пациентите с ПМ с или без придружаващ мозъчен инсулт. По-скорошен метаанализ показа връзката между ПМ и понижените умствени възможности, независимо от наличието или липсата на мозъчен инсулт.

За това проучване са използвани даните от CARDIOVASCULAR HEALTH STUDY, включващо 5888 мъже и жени на възраст ≥ 65 години, събрани в периода 1989/90 или 1992/93, без ПМ и без мозъчен инсулт в началото. Участниците са проследени по отношение на честотата на мозъчен инсулт. Случаите на ПМ са определени по диагнозите в болничните системи при изписването на пациентите и чрез периодични ЕКГ.

Първичната крайна точка в това проучване е честотата на понижаване на средния сбор от общо 100-те точки от теста 3MSE, кото теста е осъществяван по 9 пъти на година. Вторият тест оценяващ когнитивната функция е Digital Sylbol Substitution Test – DSST, който е провеждан по 10 пъти годишно.

В този анализ са включени 5150 участници, от които 552 или 10.7% развиват ПМ за седем годишен период на проследяване.

Авторите на проучването установяват, че средния сбор от теста 3MSE намалява бързо при участниците в изслеването, след появата на ПМ, в сравнение преди неговата изява. При участниците на възраст ≥ 75 години, понижаването на умствените възможности оценено с теста 3MSE е с около 3 пъти по-бързо при пациентите с ПМ в сравнение с тези без ПМ. Коефицентът на достоверност показва, че в тази група, разликата в нивото на снижаване на когнитивните възможности е около 1:5 точки по-бързо на всеки 5 години.

„Например, предполагаемото понижаване на 3MSE-сбора на възраст от 80 до 85 години е бил 6.4 точки (95% CI 25.9-27.0) при тези без анамнеза за ПМ и 10.3 точки (95%, CI28.9-211.8) за тези с анамнеза на ПМ. Налице е 5-годишна разлика от 3.9 точки (95% CI 22.5-25.3).”

При използването на теста DSST, при хората на възраст ≥ 70 години, средното снижаване на когнитивната функция е било с около 2 точки на всеки 5 години, за тези от тях с ПМ.

„Разликите в снижението на когнитивната функция се илюстрира, най-добре, когато тези зависимости се отнесат към пациентите без ПМ”. Заключението на изследователите е, че остаряването с 5 години при хората без ПМ е свързано със средно понижаване на 3MSE сбора с около 1 точка на възраст 70 години, с около 3 точки на 75 години, с 6 точки на 80 и с 14 точки на 85 годишна възраст.

„Най-бързото снижване на когнитивните функции се наблюдава, след появата на ПМ, което определя, че ПМ е свързано с по-ранна изява на деменция и умствени нарушения, и то в по-ранна възраст, в сравнени с пациентите без ПМ.”

Нов консенсусен документ на Европейската асоциация по атеросклероза за лечение на фамилната хипрехолестеролемия

November 6, 2013 by admin in Новини

Нов консенсусен документ на Европейската асоциация по атеросклероза за лечение на фамилната хипрехолестеролемия

Д-р Borge Nordestgaard от университета в Копенхаген, Дания, заяви, че скоро работната група към Европейската Асоциация по Атеросклероза (ЕАА) ще публикува нов консенсусен документ за диагностициране и лечение на хетерогенната фамилна хиперхолестеролемия (ХФХ).

По време на изказване на д-р Nordestgaard, на сесия на конгреса през 2013 г. на ЕАА, той обясни, че д-р John Chapman от болницата Pitie в Париж, Франция и д-р Henry Ginsberg от Колумбийския университет в Ню Йорк, са съпрецедатели на работната група, в която са включени и много други експерти от целия свят.

Скоро ЕАА публикува консенсусно становище по отношение на скрининга на пациенти за липопротеинемии (а) и друг такъв документ за поведение при пациенти с високи триглицериди и нисък HDL холестерол.

ПО-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ

Д-р Nordestgaard каза, че документът ще съдържа кратко въведение по отношение на патофизиологията и генетиката на ХФХ, както и кратко резюме на доказателствата потвърждаващи заключенията на работната група, че заболяването не е достатъчно диагностицирано и лекувано. Имайки предвид честотата на ХФХ, че се среща при един от всеки 500 индивида, както и честотата на действително диагностицираните случаи които са от порядъка на 33 000 в Холандия и до 62 000 в САЩ и 68 000 в Канада, се достига до извода, че честотата на диагностицираните случаи на това заболяване е под 1%.
Нещо повече, в проучването проведено в Копенхаген (Copenhagen study) със скринирани общо 69 000 души от общата популация, честотата на диагностицирано или вероятно заболяване ХФХ е много по-висока: и тя е един на всеки 200 скринирани. Имайки предвид тези данни, честотатат на недиагностицираните случаи по целия свят варира от 13.7 до 34.3 милиона, според д-р Nordestgaard. За Европа тази цифра варира от 1.8 до 4.5 милиона души.

Според Nordestgaard, в наши дни само 1% от всички тези хора се подлагат на лечение.

СКРИНИНГ И ДИАГНОЗА

Работната група посочва, че деца, възрастни и фамили, при които е налице един от следните критерии, трябва да бъдат подложени на скрининг за ХФХ:
• Член от семейството с ХФХ
• Плазмен холестерол при възрастни ≥8 mmol/L (≥310 mg/dL)
• Плазмен холестерол при деца ≥6 mmol/L (≥230 mg/dL)
• Преждевременна ИБС
• Наличие на сухожилни ксантоми
• ВСС

Лекарите трябва да бъдат насърчавани да скринират членовете на семейства по отношение на възрас, нивото на LDL холестерола и липсата или наличието на ХФХ, използвайки резултати преди това диагностицираните пациенти.

Въпреки че са изработени редица диагностични критерии за ХФХ, работната група към ЕАА препоръчва да се използват Dutch Lipid Clinic Network Criteria, където се използва обикновена сборна система. Сигурна диагноза ХФХ е налице при наличие на повече от 8 точки, вероятна диагноза ХФХ е налице при сбор между 6 и 8 точки и т.н.

Следващата част от документа е посветена на клиничната и генетичната диагностика, като се предлагат препоръки за това кой и как трябва да бъде лекуван, базирано на това дали диагнозата е поставена по клинични симптоми или с генетични тестове. Например при налична клинична диагноза, без доказване на съответна мутация, работната група препоръчва при тези пациенти да се проведе лечение, а семейството му да бъде само мониторирано и при необходимост да бъдат лекувани съответните членове. При наличие на генетична мутация, която е свързана с ХФХ, но без да е налице клинична изява на заболяването, пациентът и семейството му трябва да бъдат само внимателно мониторирани по отношение нивата на LDL холестерол и само при необходимост да се започва лечение.

ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ

По отношение на лечебните стратегии, групата определя достигане на LDL холестерол при деца (на възраст 8-10 години) с ХФХ <3.5 mmol/L (<135 mg/dL) – не чак толкова строги и ниски нива колкото при възрастните, имайки се предвит нормалния разтежен процес. При възрастните с ХФХ, нивата на LDL холестерол са същите както при пациентите без ХФХ: <2.5 mmol/L (<100 mg/dL) и <1.8 mmol/L (<70 mg/dL) при пациенти с известна ИБС или диабет.

Nordestgaard отбелязва, че при децата трябва да се започне лечение с по-малко мощни статини, заедно с промяна в начина на живот и спазване на диета; за разлика от възрастните, при които лечението трябва да се започне с най-мощните статини в максимални дози. Той кава:” Не започвай с ниска доза и след това да титрираш. Това би било грешно при тези пациенти”.

Доказателствата подкрепящи лечебните стратегии при хора с ХФХ, преди всичко са получени от проучванията проведени при пациенти без ХФХ.

МНЕНИЕ НА ЕКСПРЕСТИТЕ, БЕЗ ДА СА НАЛИЧНИ ГОЛЕМИ ПРОУЧВАНИЯ

Nordestgaard отбелязва, че целта на документа е проста, и че той е базиран само на експертно мнение, без да са налични много данни за тази група от пациенти в литературата. Освен това, той посочва, че работната група умишлено избягва използването на степенуването като препоръка/ниво на доказателство, за да е колкото се може по-достъпен този документ.

Прицелните стойности на холестерола са били обект на дебат продължил дълги часове, понеже според някои от наличните доказателства при пациенти с ХФХ понижаването наполовина на нивото на LDL-холестерола изглежда достатъчно, според работната група в тези случаи е добре прицелните стойности на холестерола, да бъдат съобразени и с препоръките залегнали в Европейското ръкодовство за дислипидемиите. В противен случай лекарите мога погрешно да схванат идеята, че понижаването на нивото на LDL-холестерола до определени нива е по-малко важно при пациентите с ХФХ, за разлика от тези без това заболяване.

Професор Alberico L Catapano от университета в Милано, Италия, който е и президент на ЕАА, потвърди, че консенсусния документ не е със статут на гайдлайн, а по-скоро има препоръчителен характер. Като такъв, той изтъква, че в тази рядко срешана група от пациенти, прицелните нива са уникални, но „в действителност ние трябва да се стремим към колкото се може по-ниски нива.”

В разговор с Catapano след сесията, като член на работната група, тай заяви, че първата цел на документа е да информира лекарите за обхвата на проблема и да им даде прости насоки за диагнозата и лечението му.

„Това ще бъде първата стъпка за хората от различни националности в Европа и може би по целия свят да се осведомят, че ХФХ не е толкова рядко срещана колкото хората си мислят. Това, което трябва да се направи след това е да се надгради посредством изработването на специални алгоритми, които да помагат за диагностицирането на ХФХ.”

„Понястоящем докторите, които се срещат с тези пациенти решавата, че те са просто с висок холестерол и започват да ги лекуват може би не толкова агресивно колкото би трябвало. Основният проблем при тези пациенти е, че в продължение на дълги години са били изложени на хипрехолестеролемията, което определя, че техния риск не е същия през следващите години, какато на пациент, който развива хиперхолестеролемия на 40 години. Тези пациенти са с висок холестерол откакто са се родили.”

Аспиринът е ефикасен за превенция на венозен тромбоемобилзъм след тазобедрено протезиране

November 6, 2013 by admin in Новини

Аспирин за превенция на тромбемболизъм

Според мултицентрово рандомизирано, контролирано проучване, включващо 778 пациента, аспиринът е толкова ефикасен колкото далтепарин за превенция на венозен тромбоемболизъм след тазобедрена артропластика.

Д-р David R Anderson и сътрудници публикуват проучването си в статия от 04 юни 2013 г. в Annals of Internal Medicine.

Авторите пишат: „Много рандомизирани проучвания и метаанализи, показват, че продължителната профилактика с ниско молекулен хепарин (НМХ) за 30 дни след дехоспитализацията, намалява честотата на венозен тромбоемболизъм; в същото време, продължителната профилактика с НМХ е свързана с повече усложнения и оскъпява лечението на пациентите подложение на тазобедрена артропластика (ТА).”
При пациентите подложени на тазобедрено протезиране за 10 дни се подлагат на профилактират с далтепарин след което са оставени за 28 дни на далтепарин в дневна доза 5000 Е или аспирин в дневна доза 81 мг.

Пет (1.3%) от 398 пациента при които се прилага далтепарин са получил ВТЕ за 90-дневен период на проследяване в сравнение с един (0.3%) от 380 пациенти приемащи аспирин.

Аспиринът е не по-малко ефективен (р<0.001), но и не по-добър от далтепалин (p=0.22) за профилактика на ВТЕ. При трима от пациентите с ВТЕ в групата на далтапарин е налице белодробен емболизъм, а двама са с проксимална дълбока венозна тромбоза. В групата на пациентите приемащи аспирин ВТЕ е резултат на проксимална дълбока венозна тромбоза при един пациент. И при двете групи не са наблюдавани фатални белодробни емболии.

В групата на аспирина не са наблюдавани голями кръвотечения, доката при една пациентка (0.3%) на възраст 75 години от групата на далтепарин е наблюдавано голямо кръвотечение по време на хирургична операция по повод фрактура на тазобедрената става, след падане на 8 ден след рандомизацията. При пациентката са кръвопрелени 8 единици еритроцитна маса и е изписана 15 дни по-късно.

Клинично значимо, неголямо, кървене е наблюдавано при 4 (1.0%) пациенти в групата на далтепарин и при двама (0.5%) при тези на аспирин (p=0.45). Голямото и клинично-значимото, неголямо, кървене и в двете групи е в резултат на хематоми образували се при порезни рани.

Минимално кървене е наблюдавано при 18 души (4.5%) на далтепарин и при 8 (2.1%) при тези на аспирин (p=0.164).

Не са наблюдавани фатални кръвотечения. От всичко казано се вижда, че и в двете групи при 39 не са наблюдавани тромбоемболични и големи хеморагични инциденти.

Не са наблюдавани значими различия и в двете групи по отношение на други, вторични цели, като раневи инфекции, съдови инциденти или смърт.

Цялостният анализ на всички клинични събития свързани с ВТЕ и клинично-значимо голямо и неголямо кървене в двете групи, се установяват при 3 пациента (0.8%; 95% CI 0%-1.8) от 381 в групата приемащи аспирин в сравнение с 10 пациента (2.5%; 95% CI 0.8%-4.2%) от общо 398 в групата на далтепарин.

Д-р Craig J Della Valle, който не е участвал в горепосоченото проучване, коментира в едно свое интервю: „Това проучване показва, че продължителна профилактика с аспирин е ефикасна…. Налице е тенденция, показваща не по-малка ефикасност и по-малък риск от кървене.

По отношение на финансовата ефикасност, аспиринът е много, много по-евтин; по-лесен за употреба; и според представените резултатите с по-нисък риск от кървене.”

SPS3: Систолно артериално налягане под 130 е препоръчително след лакунарен мозъчен инсулт

November 6, 2013 by admin in Новини with 1 Comment

Резултатите от проучването SPS3 (Secondary Prevention of Small Subcortical Stroke) показват, че понижаване на систоличното артериално налягане под 130 ммHg е полезно при пациенти с наскоро преживян лакунарен мозъчен инсулт.

Първичната крайна цел, че повторните инсултите са по-малко, в групата на пациентите с ниско артериално налягане, не се доказа напълно. В допълннение, по отношение на вторичната крайна цел, която е свързана с честотата на хеморагичните мозъчни инциденти, се доказа значима редукция на инцидентите.

Главният изследовател д-р Oscar R Benavemte коментира: „Нашите резулати са съпоставими с резултатите от предишни проучвания, които са свързани с понижаване на артериалното налягане след инсулт и потвърждават терапевтичната опция за систолично артериално налягане под 130 ммHg при пациенти с наскоро преживян мозъчен инцидент.”

Заключенията на изследователите на това проучване са представени на Европейската конференция по неврология на 29 май 2013 г и едновоременно са публикувани в списание Lancet. Първоначалните резултати на рамото свързано с ниското АН на проучването SPS3 са представени по-рано тази година на Международната конференция по мозъчен инсулт проведена през февруари 2013 г.

Второто рамо на проучването, публикувано по-рано в списанието New England Journal of Medicine, е свързано с проследяване на антитромбозните стратегии и не показва превес на комбинираното приемане на аспирин и клопидогрел спрян самостоятелния прием на аспирин.

ПРИЦЕЛНИ СТОЙНОСТИ НА АРТЕРИАЛНОТО НАЛЯГАНЕ

Рандомизирани са 3020 пациента с преживян лакунарен мозъчен инсулт през последните 180 дни. Пациентите са разделени в две групи по отношение на прицелните стойности на систоличното АН – първата с прицели 130-139 ммHg и втората с прицелно систолично АН под 130 ммHg. Видът на приеманите антихипертензивни медикаменти са избирани съобразно желанието на отделните лекуващите лекари.

След едногодишно проследяване средното АН е било 138 ммHg в първата група и 127 ммHg в втората група и тази разлика от 11 ммHg е подържана в продължение на 3.7 години на проследяване. Пациентите от групата с по-ниско прицелно АН са приемали средно по 2.4 антихипертензивни медикамента, а тези от другата група по 1.8 медикмента.

Първичната крайна цел – риск от повторен мозъчен инсулт, е бил несигнификантно по-нисък. Мозъчните хеморагични инциденти са със сигнификантно по-ниска честота, с около 2/3.

SPS-3 Резултати:

Крайна цел

Високо АН, n=1519

(130-149 mmHg)

Ниско АН, n=1501

(<130 mmHg)

Относителен риск, HR (95% CI)

p

Общо инсулти

2.77

2.25

0.81

(0.64-1.03)

0.08

Исхемични инсулти

2.4

2.0

0.84

(0.66-1.09)

0.19

Мозъчни хеморагии

0.29

0.11

0.37

(0.15-0.95)

0.03

Фатален или инвалидизиращ инсулт

0.89

0.72

0.81

(0.53-1.23)

0.32

Спроед Benavente ползите са били налице сред по-голямата част от участниците, както и при диабетиците, така и сред испанската популация, независимо от изходното АН.

По отношение на нежеланите събития, наблюдавана е повишена честота на ортостатичните синкопи, които били наблюдавани при 5 пациента от групата с по-високо АН и при 11 при другата група, с прицел систолично АН под 130 ммHg.

При дискусията на резулатите от проучването, на една от конференциите, представител на аудиторията отбеляза, че средната възраст на участниците в SPS3 била 63 години, което е показва, че включените пациенти са доста млади. Втората бележка е била по отношение на броя на нуждаещите от осъществяване на медикаментозна профилактика за последващи инсулти, които били 200. Той попита, дали ползите ще са същите и при възрастните хора, които имат по-виск риск от 1 на 200 за колапс или ортостатичен синкоп.

Benavente отговори, че в моменти се правят такива анализи, при които за сега не се наблюдава по-нисък толеранс при по-възрастните пациенти.

В списание Lancet, изследователите на SPS3, посочват, че редукцията с 11 ммHg на АН би трябвало да доведе до понижаване на риска от повторни инсулти с 30%, за разлика от предишни изледвания, където редукцията на повторни инциденти е само с 19%.

Посочва се, че в проучването PROGRESS е налице редукция с 28% за последващи инсулти, но средните стойности на АН при това проучване в неговия край е 138 ммHg, доката при SPS3 е127 ммHg.

РЕЗУЛТАТЪТ „ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА Е РЕАЛЕН?”

В коментар на д-р Graeme J Hankey, който е подизследовател в проучването SPS3, се посочва, че получените резултати показват, че е налице връзка между систоличното АН и риска от мозъчен инсулт, който може да бъде снижен с понижаване на систоличното АН.

„Лекарите трябва са се опитат да достигнат и подържат систолично АН по-ниско от 130 ммHg при пацинети 2 или повече седмици след преживян субкортикален лакунарен исхемичен мозъчен инсулт”.

Трябва да се отбележи, също така, че 63% понижаване на хеморагичните инциденти при наблюдавата разлика в АН с 11 ммHg в двете групи на проучването SPS3 е в съответствие с 50% редукция на хеморгичните инсулти при наблюдаваната разлика в АН от 9 ммHg в проучването PROGRESS.

Hankey посочва, че резултатите в SPS3 са съотнесени към други доказателства за понижаване на АН при пациентите с преживян инсулт, 19% понижаване на риска от повторен инсулт „изглежда да  бъде реално”. Той смята, че невъзможността за дстигане на сигнификантност се дължи на факта, че проучването е насочено най-вече към определяне на честота от повторни инсулти, което всъщност е половината от това, което се очаква. Също така отбелязва, че проучването е насочено и към определяне на честотатата на хипотензивните нежелани реакции.

Имайки предвит всичко това, той заключва, че „лекарите трябва са се опитат да достигнат и подържат систолично АН по-ниско от 130 ммHg при пацинети 2 или повече седмици след преживян субкортикален лакунарен исхемичен мозъчен инсулт”, на това понижаване на АН трябва да става постепенно и предпазливо, поради реална възможност от изява на сериозни усложнения, свързани с хипотония.

Търсене