Според мултицентрово рандомизирано, контролирано проучване, включващо 778 пациента, аспиринът е толкова ефикасен колкото далтепарин за превенция на венозен тромбоемболизъм след тазобедрена артропластика.
Д-р David R Anderson и сътрудници публикуват проучването си в статия от 04 юни 2013 г. в Annals of Internal Medicine.
Авторите пишат: „Много рандомизирани проучвания и метаанализи, показват, че продължителната профилактика с ниско молекулен хепарин (НМХ) за 30 дни след дехоспитализацията, намалява честотата на венозен тромбоемболизъм; в същото време, продължителната профилактика с НМХ е свързана с повече усложнения и оскъпява лечението на пациентите подложение на тазобедрена артропластика (ТА).”
При пациентите подложени на тазобедрено протезиране за 10 дни се подлагат на профилактират с далтепарин след което са оставени за 28 дни на далтепарин в дневна доза 5000 Е или аспирин в дневна доза 81 мг.
Пет (1.3%) от 398 пациента при които се прилага далтепарин са получил ВТЕ за 90-дневен период на проследяване в сравнение с един (0.3%) от 380 пациенти приемащи аспирин.
Аспиринът е не по-малко ефективен (р<0.001), но и не по-добър от далтепалин (p=0.22) за профилактика на ВТЕ. При трима от пациентите с ВТЕ в групата на далтапарин е налице белодробен емболизъм, а двама са с проксимална дълбока венозна тромбоза. В групата на пациентите приемащи аспирин ВТЕ е резултат на проксимална дълбока венозна тромбоза при един пациент. И при двете групи не са наблюдавани фатални белодробни емболии.
В групата на аспирина не са наблюдавани голями кръвотечения, доката при една пациентка (0.3%) на възраст 75 години от групата на далтепарин е наблюдавано голямо кръвотечение по време на хирургична операция по повод фрактура на тазобедрената става, след падане на 8 ден след рандомизацията. При пациентката са кръвопрелени 8 единици еритроцитна маса и е изписана 15 дни по-късно.
Клинично значимо, неголямо, кървене е наблюдавано при 4 (1.0%) пациенти в групата на далтепарин и при двама (0.5%) при тези на аспирин (p=0.45). Голямото и клинично-значимото, неголямо, кървене и в двете групи е в резултат на хематоми образували се при порезни рани.
Минимално кървене е наблюдавано при 18 души (4.5%) на далтепарин и при 8 (2.1%) при тези на аспирин (p=0.164).
Не са наблюдавани фатални кръвотечения. От всичко казано се вижда, че и в двете групи при 39 не са наблюдавани тромбоемболични и големи хеморагични инциденти.
Не са наблюдавани значими различия и в двете групи по отношение на други, вторични цели, като раневи инфекции, съдови инциденти или смърт.
Цялостният анализ на всички клинични събития свързани с ВТЕ и клинично-значимо голямо и неголямо кървене в двете групи, се установяват при 3 пациента (0.8%; 95% CI 0%-1.8) от 381 в групата приемащи аспирин в сравнение с 10 пациента (2.5%; 95% CI 0.8%-4.2%) от общо 398 в групата на далтепарин.
Д-р Craig J Della Valle, който не е участвал в горепосоченото проучване, коментира в едно свое интервю: „Това проучване показва, че продължителна профилактика с аспирин е ефикасна…. Налице е тенденция, показваща не по-малка ефикасност и по-малък риск от кървене.
По отношение на финансовата ефикасност, аспиринът е много, много по-евтин; по-лесен за употреба; и според представените резултатите с по-нисък риск от кървене.”