Предсърдното мъждене е свързано с по-ранно и бързо понижаване на когнитивните функции

Предсърдното мъждене е свързано с по-ранно и бързо понижаване на когнитивните функции
Ново проучване показа, че пациентите с предсърдно мъждене (ПМ) развиват когнитивни нарушения и деменция по-бързо отколокото пациентите без ПМ, независими от наличието на преживян инсулт.

Проследени за 7 годишен период от време, се установява, че средния коефициент, оценяващ менталното състояние (3MSE, Modified Mini-Mental State Examination), се понижава по-бързо при тези пациенти, при които е налице ПМ, в сравнено при тези без такова заболяване. Все още не е известен точния механизъм обясняващ връзката на ПМ с по-бързото понижаване на когнитивната функция. Различни изследвователи предполагат, че това може да е свързано с наличието на субклинични емболични инфаркти или мозъчна хипоперфузия.

Изследователите, начело с д-р Evan L Thacker от университета в Алабама, Бирмингам, обобощават: „Необходими са допълнителни изследвания, които да покажат как би могло да се предпази снижаването на когнитивна функция при хора с ПМ.”

Откритията са публикувани на 5 юли 2013 г. в списание Неврология.

CARDIOVASCULAR HEALTH STUDY

Налице са нови доказателства за връзката между ПМ и когнитивните проблеми. В post-hoc анализ на проучванията ONTARGET и TRANSCEND се установява връзката между ПМ и снижените когнитивни и функционални нарушения при пациентите с ПМ с или без придружаващ мозъчен инсулт. По-скорошен метаанализ показа връзката между ПМ и понижените умствени възможности, независимо от наличието или липсата на мозъчен инсулт.

За това проучване са използвани даните от CARDIOVASCULAR HEALTH STUDY, включващо 5888 мъже и жени на възраст ≥ 65 години, събрани в периода 1989/90 или 1992/93, без ПМ и без мозъчен инсулт в началото. Участниците са проследени по отношение на честотата на мозъчен инсулт. Случаите на ПМ са определени по диагнозите в болничните системи при изписването на пациентите и чрез периодични ЕКГ.

Първичната крайна точка в това проучване е честотата на понижаване на средния сбор от общо 100-те точки от теста 3MSE, кото теста е осъществяван по 9 пъти на година. Вторият тест оценяващ когнитивната функция е Digital Sylbol Substitution Test – DSST, който е провеждан по 10 пъти годишно.

В този анализ са включени 5150 участници, от които 552 или 10.7% развиват ПМ за седем годишен период на проследяване.

Авторите на проучването установяват, че средния сбор от теста 3MSE намалява бързо при участниците в изслеването, след появата на ПМ, в сравнение преди неговата изява. При участниците на възраст ≥ 75 години, понижаването на умствените възможности оценено с теста 3MSE е с около 3 пъти по-бързо при пациентите с ПМ в сравнение с тези без ПМ. Коефицентът на достоверност показва, че в тази група, разликата в нивото на снижаване на когнитивните възможности е около 1:5 точки по-бързо на всеки 5 години.

„Например, предполагаемото понижаване на 3MSE-сбора на възраст от 80 до 85 години е бил 6.4 точки (95% CI 25.9-27.0) при тези без анамнеза за ПМ и 10.3 точки (95%, CI28.9-211.8) за тези с анамнеза на ПМ. Налице е 5-годишна разлика от 3.9 точки (95% CI 22.5-25.3).”

При използването на теста DSST, при хората на възраст ≥ 70 години, средното снижаване на когнитивната функция е било с около 2 точки на всеки 5 години, за тези от тях с ПМ.

„Разликите в снижението на когнитивната функция се илюстрира, най-добре, когато тези зависимости се отнесат към пациентите без ПМ”. Заключението на изследователите е, че остаряването с 5 години при хората без ПМ е свързано със средно понижаване на 3MSE сбора с около 1 точка на възраст 70 години, с около 3 точки на 75 години, с 6 точки на 80 и с 14 точки на 85 годишна възраст.

„Най-бързото снижване на когнитивните функции се наблюдава, след появата на ПМ, което определя, че ПМ е свързано с по-ранна изява на деменция и умствени нарушения, и то в по-ранна възраст, в сравнени с пациентите без ПМ.”

Scroll to Top